РАЗПЍСКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпѝскам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам да пискам силно; разпищявам се. Пеленачето се разписка още по-силно. Юрдан се разсърди. Той сложи в къта на одърчето неприятния пискун, стана прав и се развика. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 16. — Те [стършелите] бяха цял рояк, свирепи, неизброими! Ние се разпискахме и избягахме кой накъдето му видят очите. К. Калчев, ПИЖ, 75. След два дни привечер пламнаха снопи. Жените се разпискаха. К. Петканов, МЗК, 227. — Какво стърчите и пискате, съблазнителки недни! Или само това чакате вие, да ви издебне някой мъж, та щом го видите, се разписквате! Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Жабчето — види се, да си придаде важност, закрякало, завикало, разпискало се, събудило всички жаби в реката. Изскочила майка му. — Защо пищиш? — викнала тя. — Един заек искаше да ме изяде. Елин Пелин, ПР, 29.
2. Прен. Разг. Започвам да изразявам открито силно недоволство, несъгласие, да протестирам силно срещу нещо или някого; разпищявам се. Всички се разпискаха срещу новите разпоредби за паркиране в центъра.